За местността Русенски Лом

Село Кошов се намира в Дунавската равнина на левия бряг на р. Черни Лом по древния път, водещ до историческата крепост на с. Червен до голямата погранична р. Дунав. На север и североизток то граничи със селата Иваново и Божичен, а на изток - със землището на с. Щръклево. Селището е разположено на 29 км от град Русе в малка котловина, естествено защитена от североизток с хълмове и цяла верига скали. Милиони години варовикът е бил рушен от водата на реката, изрязала дълбоко своето легло. Дефилето, чиито скали достигат средно до 30-40 м, а на места и до 100 м височина, прилича на тесен, силно начупен скалист коридор. Проломът е живописен и интересен с причудливите си образувания от особеното изветряване на скалите, с многобройните пещерни отвори и ниши, в които свиват гнездата си скорци, врабци и други представители на птичия свят.


Областта край река Черни Лом е обитавана от дълбока древност. Сведения за праисторическо селище няма, но тук са потърсили естествената защита на скалистите зъбери траките, оставили са своите паметници и римляните, а славяните, заедно с Аспаруховите българи слагат началото на българската история по тези земи, тясно свързани със съдбините на митрополитския средновековен град Червен, втори след престолния Търнов. От Втората българска държава са и многобройните скални жилища, църкви и манастири, използвани като отшелнически килии, параклиси и сигурно убежище, особено при турските набези през 14-ти век. Тъй като с. Кошов се намира на 7 км от скалната църква при село Иваново, обявена за защитен обект от ЮНЕСКО, то несъмнено свързва с нея историческата си съдба.


В един султански регистър от 1431 г. се среща името на селото - Кошова. В друг документ от 16-ти век (1591 г.) също се споменава за село Кошови.

Името на селището се посочва и в турски документи от 15-ти век като Кошова, а през 1734 г. като Кошов. Съществуват и четири предания. Според първото названието произхожда от вида на мястото, където е разположено селото - котловина, оградена от скали и стръмнини като в кош. Според второто, в околните гори се развъждали много кошути, каквито и днес могат да се срещнат в землището на селото. Третото предание съобщава, че жителите плетели много кошове. Най-достоверно е четвъртото предание. В селото имало мелница, която работела с голям плетен кош, в който селяните слагали зърното. Местните хора и ябанджиите го нарекли "селото с коша" и оттам - Кошов. Според изследователите е неправилна народната етимология, която дири произхода на името от кошута или по скалата Кощута с изкуствена пещера и манастир.